Изчезващите гризачи на приказният остров Хиспаниола
Остров Хиспаниола, разделен между Доминиканската Република и Хаити, някога е бил дом на огромно разнообразие от гризачи, уникални за света. За съжаление, почти всички тези видове са изчезнали преди около 6,000-7,000 години, което съвпада с пристигането на хората в региона. През 2018 година, учени от Университета Джонс Хопкинс и Университета на Синсинати предприемат първото изследване на изчезналите гризачи от Хиспаниола чрез изотопен анализ.
Какво може да научим от изотопите?
Оказва се, че съотношенията на стабилните изотопи варират според околната среда и се вграждат в тъканите на животните чрез храната им. Чрез изотопен анализ на тъканите на животните може да се направят заключения за тяхната диета и дори за района,който обитават.
Какво откриват учените?
Изследователите анализират окаменелите зъби на девет вида изчезнали гризачи от Хиспаниола, както и на инвазивни плъхове от същия период, които са пристигнали по време на човешката колонизация на острова. Те установяват, че много от гризачите на Хиспаниола са имали отличителни екологични ниши, което означава, че всеки вид е бил адаптиран да се храни и живее по различен начин, така че много видове да могат ефективно да съществуват заедно в споделена среда. Въпреки това, плъховете – както и днес – са имали широки, всеядни ниши, което означава, че са адаптирани към множество среди и не са ограничени от специфични диети.
Какво се случва с гризачите на Хиспаниола?
Инвазивните плъхове биха могли не само да влизат в конкуренция с местните гризачи, но и да процъфтяват в тези райони,в които местните гризачи не биха могли. Изместени от конкуренцията и в крайна сметка неспособни да се адаптират, гризачите на Хиспаниола почти напълно изчезват.
Какво остава днес?
Днес е останал само един вид – Соленодон. Не е изненадващо, че той е всеяден.
Значението за България
Това изследване предоставя важен урок за България относно значението на биоразнообразието и влиянието на човешката дейност върху екосистемите. Подобни проучвания помагат на българските учени и еколози да разберат по-добре динамиката на взаимоотношенията между различните видове в нашите екосистеми и потенциалните последици от човешката намеса.
