Плъховете чувствителни емпати
Социални и емпатични животни
Истинските плъхове са далеч от негативния образ, който често им се приписва. Редица проучвания показват, че те притежават силна емпатия. Те могат да усещат емоционалното състояние на други животни, което в психологията се нарича емоционален заразяващ ефект. Изследванията показват, че плъховете реагират на стреса и болката на своите събратя, а мозъчните им структури се активират по подобен начин на човешките при изпитване на емпатия.
Един експеримент дори показа, че плъховете ще освободят друг плъх от неприятна клетка, дори и без да получат награда за това. Ако след това им се дадат шоколадови лакомства, освободеният плъх обикновено запазва поне едно лакомство за бившия пленник.
Това алтруистично поведение идва от сложния социален живот на плъховете в семейни групи от няколко поколения. Те създават доживотни връзки с други плъхове и споделят социално придобити умения, като например техники за търсене на храна, които се предават през поколенията. Това означава, че плъховете имат форма на култура.
Живот и смърт с плъховете
С това предвид, човешките методи за справяне с плъховете изглеждат жестоки. Най-често използваният химически метод за контрол на плъховете е антикоагулантите, които причиняват фатално вътрешно кървене една до две седмици след като плъхът изяде отровата. Но плъховете, като социално интелигентни и предпазливи същества, предпочитат да пробват непозната храна и след това да изчакат да видят дали тя ще ги разболее.
На този фон, проектът “Urban Rat Project” на Университета в Хелзинки изучава конфликтите между плъхове и хора и търси алтернативи на сегашния жесток подход. Проектът установи, че местата в градските райони, където хората хранят птици, често привличат и плъхове, които след това хората се опитват да унищожат с отрова или капани.
Изследванията също така предполагат, че с увеличаването на знанията за плъховете и тяхното поведение, хората развиват по-позитивно отношение към тях. Затова е необходимо повече познание за социалното поведение на дивите плъхове и управление на човешкото поведение, за да се избегнат конфликти с тях.
Намаляването на хранителните отпадъци и предотвратяването на несигурното оставяне на остатъци от храна биха били добро начало. По-малко плъхове около човешките хранителни източници и повече знания за тяхното поведение биха означавали по-нисък риск от разпространение на болести от плъхове към хора и обратно.Така че е време да разберем нашите “сенки” и да потърсим по-малко агресивни начини за съжителство с тези животни.
